Може би вече тази тема е преикспонирана , но аз чувствам , че трябва да напиша това в памет на един достоен за мен българин. Та така вуйчо Гаджев , който не е мой вуйчо , а на съпруга ми , но всички го наричахме вуйчо почина в Ню Йорк на 07 05 2007 година С отворени очи и поглед отпратен някъде там сякаш търсейки родните поля и простори. Вуйчо е напуснал България в далечната 1971 година гонен от тогавашната власта заради своите убеждения на земеделец и несъгласен с тогавашнато комунистическо управление.  Завърна се в началото на демокрацията , но не остана да живее тук, защото живота му беше изграден вече там. За мен беше невероятна личност и много стойностен човек. В него нямаше омраза  , а само любов. Вечно усмихнат  и лъчезарен, готов на всеки да каже добра дума и незабравил своите близки и приятели. Всяко лято идваше тук и за нас това беше празник, до миналата година когато се разболя и даже напредната там медицина не можа да му помогне. Сега искам да напиша тук последното му стихотворение , написано от него 40 дни преди смърта , сякаш усейщаики неизбежоноста на времето.
       Кога смъртта
       Кога смъртта очите ми затвори-
       от болна гръд духът ми отлети;
        не ще да зърна родните простори,
        гори, балкани , дивни красоти.

        Аз верен син на селската робия,
        от беден край по труден път минах.
        Подгонен с бич от злата орисия,
        ужасни драми с мъка преживях.

       Прокуденик от мойта татковина,
        аз вдигнах храм на моят идеал.
        Нормално е , и аз да си замина,
        оставям туй което съм създал.

        Приятелите нека не тъгуват.
        Деца , роднини , нека ми простят....
        И всяка нощ когато ме сънуват ,
        да сторят кръст и тихо да заспят.

        Кога смъртта очите ми затвори,
        не искам плач , сълзи и скръб за мен.
        За мойто дело друг ще поговори;
        палнете свещ на траурния ден!
    
          Константин Гаджев
ОБИЧАМЕ ТЕ ВУЙЧО !!!
ПОКЛОН ПРЕД ТЕБ!!!!
        

Моите съболезнования!

Поклон пред паметта му!

тъжно е....